Нощни разговори край огнището от Уан Юнбин

Нощни разговори край огнището

Уан Юнбин (1792—1869)

© 2014. Встъпителна студия, Петко Хинов
© 2014. Превод от старокитайски език и коментари върху текста Петко Т. Хинов,
© 2014. Издателство „Изток-Запад“. Всички права запазени
Консултанти по превода: Сяо Ли и Сие Сюемин

---

 

Искри от огнището на мъдростта

(Предговор към българското издание на книгата)

В старата китайска литература има три книги, наречени „трите чудни книги на житейската мъдрост“: едната от тях е излязла от четката на Уан Юнбин от епохата Цин и е озаглавена „Нощни разговори край огнището“. Другата е творение на Хун Дзъчън от династия Мин и се нарича „Разговори за корените“ („Корените на мъдростта“, изд. Изток-Запад), а пък третата е написана от Чън Дзижу (също от династия Мин) „Съкровени записки край прозорчето“. И трите книги са написани в жанра „миниатюри от чисти слова“ (съответстващи на сентенции, фрагменти, мъдри изречения, крилати мисли и пр. в нашата литература) и съдържат отделни мисли, обединени не от обща тема или сюжет, а от светлината на ярки искри от огнището на мъдростта. „Нощни разговори“ се радва на незалязваща слава в Китай още от появяването си в средата на ХІХ век досега. Настоящото издание е първи превод на книгата на европейски език.

КОНТЕКСТЪТ

Още в първата половина на ХХ век удивителният китайски писател и народовед Лин Ютан написа: „Нашият международен свят бърза към края на една епоха. Същото става и със света на интелекта. Светът на идеите определено се разпада на отломки, защото са изгубени нашите традиционни ценности“. (1) След това г-н Лин обяснява защо според него се е стигнало до пропадането на нравствените ценности — коренът на това явление е скрит в различията при подхода към осмислянето на живота чрез философията — подхода на Изтока той нарича „подход на ценността“ а този на Запада „подход на фактичността“. Докато представителят на Запада се удивява, че „китайците нямат чувство за точност, особено във факти и числа“, представителят на Китай недоумява как политическите и военните лидери на Запада решават световните проблеми въз основа на „наличните факти“, „без никакъв усет и разсъдливост относно нравствената, психологическата и политическата страна на въпросите.“ За китаеца няма значение дали сърцето е от дясната или лявата страна на гърдите, тъй като „много по-важно е сърцето ти да е на правилното място“, пише Лин Ютан.

_________________
1. Lin Yutang, The Wisdom of China and India, Random House, NY, 1942, p.570-574 passim.

Именно в този дух и от позициите на „подхода на ценностите“ е написана и книгата на Уан Юнбин — тя в огромна степен отразява мисленето на традиционен Китай и отчасти разкрива първопричините на това, което прави Китай именно Китай. В основата на творби на житейската мъдрост като тази на Уан Юнбин лежи конфуцианският хуманизъм, който според Лин Ютан по същество е лицето на китайския хуманизъм. „Конфуцианството,“ пише той „изключва от себе си и физиката и метафизиката, и се съсредоточава върху ценностите на междучовешкото общуване“. За западния човек това поле може да се стори твърде тясно за изучаване, но конфуцианството разделя знанието на същностно и странично и познаването на фактите от света е за китайския хуманизъм странично знание, а същностното знание е само това, което засяга света на човешкото поведение и отношенията между хората. В този смисъл това, което за западния читател у Уан Юнбин може да се стори морализаторство, всъщност е жизнен опит за китаеца. Точно тук се крие разликата между „крилатите изречения“ в западните антологии и китайските „миниатюри от чисти слова“ — първите са мигновени проблясъци на озарения от прозрение ум, но те могат да бъдат и просто остроумия, игри с думи, искри на ума, но не и на мъдростта. За китаеца мъдростта се корени в живота на личността, семейството и обществото, тя не се ражда от абстрахиращия се разум, а от съгласувания със самия живот нравствено-прагматичен Път на мъдростта. Един от принципите на Уан Юнбин е бил именно да не учи учениците си на неща, които сам не е изпълнил на дело, а знанията, които той е настоявал те да усвояват, са знания именно в конфуцианския смисъл очертан по-горе. В миниатюрите на г-н Уан се среща и „игра на думи“ или по-скоро на йероглифи, но тя не е плод на остроумничене, а на поетична дидактика, която оперира със стила по един традиционен за китайската словесност начин именно поради нравствено-ценностни подбуди, а не заради блясъка на самото остроумие.

В произведения като „Нощни разговори край огнището“ за българския читател е скрита огромна ценност и дълбок духовен потенциал защото книгите от жанра „миниатюри от чисти слова“ ни връщат към самите нас, доближавайки ни до хората от реалния живот с реалните му сблъсъци и дилеми. Точно тази прагматична изтънченост на китайския подход към човешките отношения и поведение с неговата парадоксална „нефактичност“ носи спасително послание за българите от ХХІ век: рецепта за всеобщо изцеление на нравите няма, но има път към личното изцеление, и именно то според конфуцианството стои в основата на семейното, а сетне и на държавното благополучие. Конфуций е наставлявал: „Бъди добър син, добър брат, добър приятел, и ако имаш още сили след посветените на доброто поведение сили, тогава изучавай наука.“ Тази практическа мъдрост е чудно близка до българската народна мъдрост, изразена в поговорки и пословици от векове: не питай учено, питай патило и пр. От друга страна, това не измества встрани важността от четенето на книги, но както и в останалите области на живота, и то е подчинено на ценностна цел — в „Нощни разговори“ читателят неведнъж ще намери мисли за това колко е важно „четенето на книги“ (ду шу, 讀書), но тук се има предвид не развлекателното четене за разсейване на скуката или за умствено наслаждение, а за особен вид аскеза на ума, която изисква съпричастност, творческо напрежение и умствен подвиг, неприсъщи на нашето съвременно потребителско разбиране за книгата като обект на развлечение.

Важен аспект на китайските миниатюри от чисти слова е вниманието към „дребните неща“, характерно въобще за източната култура, литература и особено за поезията. Неслучайно между този жанр миниатюри и класическата китайска поезия има дълбоки синтактични и структурни сходства, които в някакъв смисъл дори правят миниатюрите „оразмерена поезия в проза“. „От гледище на конфуцианството — пише Лин Ютан — малкото може да бъде толкова много, а многото толкова малко.“

Всъщност, всичко в човешкия живот се измерва чрез определена ценностна система — нечовешкото е именно това, което остава неоценено и именно поради това, неокачествимо като естествено-човешко. Ценността не подлежи на фактологичен анализ, както днес западният свят постулира чрез опитите да сведе всичко в човешкото поведение до някаква безотговорна обусловеност на генетично или биологично равнище. Ценността именно заради това дава човешки качества на личността, защото тя е над-личностна, тя може да държи личността над самата нея, да я извисява над псевдоетиката на биологичния или генетичния детерминизъм. Чрез опита си да преодолее философско-религиозния детерминизъм Уан Юнбин всъщност плътно се доближава до християнството, за което ценност на постъпките ни придава именно свободният избор на свободната личност. „Макар съдбата да се счита за неотменима, — пише той в миниатюра №81 — възвишеният човек обаче се стреми единствено да спазва законите на истината и когато постъпките му са истинни, тогава и съдбата трудно ще му измени.“ За съжаление в много отношения ние сме далеч от такова отговорно разбиране на психологията на поведението и се опитваме да се оправдаваме с „трети лица“ и „други фактори“ за собствената си историческа, политическа и културна несрета. И не е ли тази наша българска черта да се огорчаваме не от себе си, а от „някого другиго“ в основата на повечето ни лични, семейни и национални крахове?

Китайският хуманизъм — както го разбира Лин Ютан — подчинява политиката на нравствеността и счита „държавното управление за временна мярка на политическата конюнктура, законът за повърхностен инструмент за поддържане на ред, а полицейската сила за глупаво учреждение за морално незрели индивиди.“ Това показва колко високо всъщност е човекът в личностно и обществено отношение за конфуцианството. В навечерието на националния ни празник Трети март по телевизията писателят Антон Дончев сподели за свой разговор с високопоставено лице от Финландия за опита на тази държава в преодоляване на кризата. Отговорът на финландката е прост и еднозначен (предавам по памет): „Културата на първо място“. И този отговор съвпада с отговорите на Уан Юнбин и Лин Ютан за „преодоляването на кризата“ сега и всякога: „Нравствено зрели личности — пише господин Лин — с достойнство и самоуважение могат да се създадат единствено чрез образование и култура, и развиване чувството за нравствен порядък чрез възпитание в ритуалите и музиката. Такова разбиране за средствата за постигане на обществен и политически ред е на светлинни години разстояние от ученията на западните икономисти и студентите по политическа наука.“ За конфуцианския мислител „зрелостният изпит за всяка една цивилизация е дали тя ражда добри синове, добри братя, добри съпрузи, добри приятели и добри личности, които притежават деликатна чувствителност и особена загриженост да избягват нараняването чувствата на другите хора.“

Достойното човешко поведение — това е целта на житейската мъдрост. Всяко нещо, дори най-дребното, трябва да бъде осмислено в светлината на тази цел. Тогава много от нашите „съвременни проблеми“ и терзания ще се лишат от основа и просто ще изчезнат като сън. Дълбоките корени на съвременната криза в българската душевност и нрави са всъщност заровени в мотивационната психология на нашето човешко поведение. Но точно за това пише и Уан Юнбин: за фалша, за лицемерието, за разнообразните прояви на обладаното от егото неестествено човешко поведение, което стои в основата на личните ни страдания и накърнените ни семейни и обществени взаимоотношения — пише достъпно и красиво, смирено и дълбоко.

АВТОРЪТ

Създателят на „Нощни разговори край огнището“ Уан Юнбин, е роден в епохата на император Циенлун, династия Цин (1792) в селцето Шимън („Каменни врата“), околия Джидзян в провинция Хубей. Литератор от епохата Цин, макар самият той скромно да се назовава „земеделец, който се е научил да чете“ във Встъплението си към „Нощните разговори“, той е написал десетки книги, сред които „Сборник с осем жанра от планинското живелище в Цяоси“, „Кратки разсъждения за изговора и значението на йероглифите“, „Накратко за шестте категории йероглифи“, „Събрани йероглифи и двойни преддверни надписи от ‘Увод към беседката с орхидеите’“, „Мъдри мисли на Джудзъ за управлението на дома“, „Събрани изречения и крилати мисли на мъдреци от стари времена“, „Справочник за годините на царуване на прежните императори“, „Изяснителни бележки към ‘Книга за синовната добродетел’“, „Беседи за римите в древнокитайския език“, „Произведения в поезия и проза от дома ‘Западно от моста’“ и др.

 

В изданията на „Нощните разговори“ (както съкратено ще назовавам книгата по-нататък) за нейния автор обикновено пише „роден в годината жъндзъ (49-та от 60-годишния цикъл), в епохата на Циенлун, подробности за живота му не са известни.“ Докато обаче правех издирвания върху книгата, открих статия за родословието на необикновения „образован земеделец“, написана от Уан Хунцян, „внук от осмо поколение“ на автора на „Нощни разговори“. Внукът на мъдрия старец е имал щастието да намери и изследва „Родословната книга на рода Уан“, откъдето е извлякъл ценни сведения за надарения си прародител, а учителят Джоу Дъфу, земляк на автора от околията Джидзян, е човекът, комуто дължим откритието, че книжовникът Уан Юнбин от Джидзян е идентичен с автора на „Нощни разговори край огнището“. В „Обзор на окръг Дзинджоу“ от периода Гуансю (1871—1908) е намерен следният запис: „Уан Юнбин, известен още като Ишан, със звание суйгун (2), с почтителен и дружелюбен нрав, живее като отшелник и наставлява. Околийският началник Джу Сишоу научил за него и скромно го посетил, но Юнбин се отдръпнал да живее на покой. Сред съчиненията му са „Генеалогия и хронологически таблици на императорите“, „Нощни разговори край огнището“, „Сборник с мъдрости и сентенции“. Два пъти имал принос към редактирането на областните анали. Умрял на седемдесет и осем години.“ (3)

_______________
2. В епохите Мин и Цин званието суйгун се давало на студенти, които след изтичане срока на обучение, обикновено 10 години, са преминали годишните изпити „суй“. Званието суйгун им е давало правото да постъпят в императорската академия.
3. 光緒《荊州府志·人物志十一》（二）“文苑”條“枝江縣”下，第211頁。

 

От „Родословна книга“ става известно, че по време на династия Тан родът Уан е живял в Южноречието (Дзяннан), сетне се е преместил в провинция Дзянси и едва през времето на император Циенлун (династия Цин) са се заселили в селцето Шимън, околия Джидзян на Дзинджоу (днешна пров. Хубей). Уан Юнбин е третият син на Уан Шънцай. От написаното в първоизточниците („Животопис на господин Уан Ишан, удостоен с почетната титла чиновник осми ранг“ (4), „Поздравително слово към господин Ишан по случай седемдесетия му рожден ден“ (5), съставени от Уан Босин, и съставената от Луо Индзи „Надгробна похвала за господин Уан Ишан, удостоен с почетната титла чиновник осми ранг“) (6) се вижда, че Уан Юнбин е бил учен с традиционни възгледи, възпитан изцяло в духа на конфуцианския светоглед. В детските си години той тъкмо бил започнал да учи в частната селска школа, когато починал втория му батко. Тогава бащата искал да прекрати образованието му, за да се научи да изкарва прехраната си, но малкият Юнбин коленичил пред него и измолил да му позволи да завърши учението си. След това той продължил да се учи с още повече въодушевление и накрая успял да постъпи в областното училище на издръжка от държавата. Въпреки това многократно му отказвали препоръка за кандидатстване за изпитите на провинциално равнище поради упадъка на семейното му благосъстояние. Поради това Юнбин изоставил пътя на чиновническата кариера, „отворил вратите на дома си“, започнал да приема ученици и поел по пътеката на самостоятелното учение, наставление и писане на книги.

_______________
4. 王柏心，《敕授修職郎宜山王公傳》, съкр. Животопис.
5. 王柏心，《宜山公七十壽序》съкр. „Поздравително слово“.
6. 夷陵羅應箕，《敕授修職郎宜山王公墓誌》съкр. „Надгробна похвала“.

 

Уан Юнбин цял живот обичал четенето на книги, а в залеза на живота си, както преди, „ръката му не пускала свитъка“, осведомеността и начетеността му били колосални, „нямало науки, които да не познавал задълбочено, извън другите си занимания бил изкусен медик, а и в други области имал собствени възгледи“. В научните си занимания Уан Юнбин „обичал предисловията от старинните учени“, а по отношение на каноническите, историческите и философските сборници, „във всичко търсел източниците и първоизворите, изучавал ги в дълбочина и твърдо ги запомнял, напрягайки всеотдайно всичките си сили“ (7). Отначало сам „блъскал глава да проумее“ четеното докрай и чак тогава го използвал за преподаване. „Не харесвал единствено да се занимава с делата на кандидати за провинциалните изпити и късно започнал да препоръчва успешно взели изпитите си студенти“ (вж. миниатюра 32). В преподаването следвал принципа: „Първо сам изпълни на дело, едва след това идват литературата и изкуството“. Той „насърчавал едновременно и литературните занимания и упражненията в добродетелен живот, като не придавал изключително значение на ученето с цел придобиване на научни звания. От всекиго, който идвал при него да се учи, в еднаква степен изисквал внимателност и честност в думи и дела [съобразно с конфуцианската етика] и настоявал нравственият характер да се изгражда и развива в същата степен както словесността и изкуството.“ При това той поставял духовното усъвършенстване на първо място, а сетне заниманията с наука, а целта на науката виждал не във вземане на изпитите и издигане в кариерата. За него ерудицията и високата нравственост имали еднаква важност. Ето защо учениците му се познавали именно по нравствения си облик и когато ги срещнели, казвали си: „Виж, този е ученик на господин Ишан“.

_______________
7. Уан Босин, „Животопис“.

 

Уан Юнбин бил също изкусен декламатор на поезия — заедно с господата Джоу Лиуси от Гаоан, Луо Индзи от Илин и Ли Кан от Лучън основали поетично общество, затова били наречени „Тримата приятели от храма на поезията“. Освен всичко останало, Юнбин е бил и поет и автор народни песни на простонароден език. В 24-та миниатюра на „Нощните разговори“ четем: „Съвършеният в мъдростта не изисква и не укорява другите затова, че не са безгрешни, но с всички възможни средства се опитва да ги привлече към изправление, с което показва, че всяко човешко сърце е способно на разкаяние и връщане към добрия път.“ Оттук се вижда, че Уан Юнбин се е стремял с всички средства да въздейства върху хората около себе си, а не да ги укорява или мрази, за което Уан Босин пише в „Поздравителното слово“: „Когато учителят виждаше добро у другите, той го хвалеше, съзреше ли погрешност, той неуморно наставляваше и несъмнено се надяваше, че човекът ще положи усилия да се поправи и сетне ще намери радост“.

Уан Юнбин всеотдайно се трудел над подобен род съчинения, може да се каже, че служел на хората неуморно, като се стараел да пробуди доброто у тях. В „Надгробната похвала“ това е споменато по следния начин: „Господин [Ишан] е съчинил множество изречения на прост език, за да повлияе благотворно върху простолюдието, ако някога сте посещавали родното му село, там всички, дори жените и децата, го познаваха и жадуваха да го видят с очите си, а тяхното благоговение пред него бе неустоимо.“

Уан Юнбин деятелно се притичал да подпомага пострадали от природни бедствия в неговия край, стараел се да предотвратява смутове, да вдъхва смелост да обезсърчените. Когато в първата година на периода Сиенфън (1851) се разразило въстанието на тайпините, императорският двор се разпоредил във всички места, малки и големи, да се организира местно опълчение и Уан Юнбин бил препоръчан за „главен наставник“ на местния отряд.

За огромното влияние, което Уан Юнбин упражнявал в родния си край, говори следната история: в четвъртата година от управлението на Гуансю (1878) местните студенти от императорската академия и сиуцай (8) ходатайствали за Уан Юнбин да му бъде присвоено званието сянсиен (9). Молбата се изкачила по стълбицата чак до министерството на церемониите, но не се увенчала с успех, тъй като от двореца разпоредили: „Разрешава се трийсет години след като този човек умре“. Всъщност обаче, тъй като нравствените качества и учеността на Уан Юнбин били превъзходни, всички — от местните чиновници, благородници и учени до жените и децата от простолюдието — еднакво благоговеели пред името му, което показва какво широко обществено влияние имал той сред местното население. За него околийският управител Джу Сишоу пише: „Докато управлявах Джидзян, чух сред местното население да се говори с възхищение за някакъв учен, изпълнен с добродетели. Направих несъмненото заключение, че това е господин Уан, наричан Ишан.“ Уан Босин от околия Дзиенли (Дзинджоу), живял в късния период на династия Цин и включен в списъка „Видни учени от последната епоха“ пише следното: „Според чутото от [мене] Босин, постъпки, почтени като тези на господин Ишан, могат да се нарекат венец на нравствените човешки отношения.“(10)

_______________

8. Сиуцай, най-низшата степен от трите научни степени в системата на държавните изпити къдзю.
   9. В буквален превод „селски мъдрец“, човек, уважаван заради добродетелността и ерудицията си.
   10. Уан Босин, „Поздравително слово“.

 

Уан Юнбин имал петима синове, а много от внуците му придобили научни степени, при което всички били „добродетелни, почтителни и благовъзпитани“, и „придобили слава в училище“. Макар да живеел съвсем бедно далече в планината, занимавайки се с учение и преподаване, прага му прекрачвали именити люде от областта, той поддържал искрено приятелство с местни учени, поети, аристократи и държавници. При него и при синовете му ги водел интересът към самоусъвършенстването, към „тихия живот“ на духа, към мъдростта и изкуството на общението и воденето на светските дела. Сред тях си заслужава да кажем няколко думи за споменатия вече местен управител Джу Сишоу: когато по-късно заболял, той се отказал от държавната длъжност, преместил се да живее в село Джидзян и си построил жилище в съседство с Уан Юнбин и заживели в радостно единодушие. Именно този господин Джу написал книгата „Още сенки от сънища смътни“ (11), което показва колко дълбоко духовно общение са имали двамата приятели. Поставени едно до друго, достойнствата на тези две произведения излъчват още по-ярко сияние.

_______________
11.《幽夢續影》. Първоначалната книга „Сенки от сънища смътни“ с автор Джанг Чао (р. 1650) е още една есеистична книга в жанра „миниатюри от чисти слова“, заедно със споменатите тук „три чудни книги на житейската мъдрост“.

ИЗДАНИЯ, РАЗНОЧЕТЕНИЯ И ОСОБЕНОСТИ НА КНИГАТА

„Нощни разговори край огнището“ китайците отнасят към жанра „миниатюри от чисти слова“ (清言小品) Тези „чисти слова“ се оформят като авторски сборници и в късната епоха Мин те вече са се развили дотолкова, че са отделени от по-общата жанрова категория „кратки текстове на записани беседи“ (語錄小品文). В началото на епохата Цин миниатюрите от чисти слова вече са станали дотолкова значим представител на изящната словесност, че често се споменават „редом с такива феномени, определящи лицето на китайската литература, като ханските оди фу, поезията ши от епохата Тан и поезията цъ от епохата Сун, или драмата цю от династия Юан“. Независимо от „радикално променилия се морал и интелектуален климат, при династия Цин един след друг продължават да се издават сборници с „чисти слова“, сред които най-известни са: „Разни записки при дървения мост“ от Ю Хуай (余懷《板橋雜記》), „Шест записки за мимолетния живот“ от Шън Фу (沈複《浮生六記》), „Случайно въплътени в слово настроения“ (李漁《閒情偶寄》), „Сенки от сънища смътни“ от Джан Чао (張潮《幽夢影》) и други. (12)

_______________
12. Виногродская Вероника Б. (ИДВ РАН). Лэ Юй Сянь — настройка сознания в „Ю мэн ин“

 

През последните десет години в Китай „Нощни разговори край огнището“ е претърпяла над тридесет издания, като подредбата и включените в книгата миниатюри са съответно 184, 221 или 231 на брой. Съществуват два типа издания: първият тип се представя от „Китайско книгоиздателство“ (中華書局, 2009), където първата миниатюра е „Ако искаш от най-ранно детство да учиш децата си…“ При втория тип издание в началото е поставена миниатюрата „Ако си учен — поезията и книгите трябва да са твоя живот…“ с представително издание от „Китайско обществено издателство“ (中國社會出版社, 2004). Вероятно разликата се дължи на различните първоизточници на тези издания. Източникът на втория тип не може да се установи достоверно, поради което не подлежи на критичен разбор. Затова българският превод на „Нощните разговори“ ляга върху издание от първия тип, въпреки че за съжаление в това издание има разночетения и несъответствия с използвания ксилографски първоизточник.

Изданията от тип І включват само 184 миниатюри, например това на „Издателство на Шанси за старокитайска литература“ (山西古籍出版社, 2001) и изданието, от което с критични сверявания с другите издания, бе направен настоящият превод (вж. използвана литература, 1). Тези издания могат да се нарекат подборни, в сравнение с изданията от тип ІІ, където са включени 221 миниатюри, които се считат за пълни. В някаква степен изданието от тип І остава най-издържано в стилистично и светогледно отношение — миниатюрите в изданията от тип ІІ след №184 видимо се отличават както граматически и стилистически, тъй и във философско отношение: в тях преобладава чан-будистка нотка, за разлика от първите 184, където житейският пулс е определено конфуциански. Това е втората причина да преведа единствено включените в изданията от тип І 184 миниатюри.
Най-пълното е ксилографското издание от времето на император Тунджи (同治, 1862—1875), съдържащо 231 миниатюри. В това издание са включени три миниатюри, липсващи в използваното тук издание (тип І):

• „Мъжът основава дейността си в земеделието, затова йероглифът „мъж“ 男 съдържа йероглифа „нива“ 田. Жената служи на хората като ги облича и домакинства, затова йероглифът за [омъжена] жена 婦 съдържа йероглифа „метла“ 帚.“
• „За да умееш да говориш за различни неща, необходимо е да притежаваш истински знания и опит. За да живееш като достоен човек, трябва да се радваш на добро име.“
• „Ако във всяко дело си твърде придирчив към ползата, от това несъмнено ще произлезе вреда. Ако докато се учиш, се боиш от трудности и лишения, то истинските трудности и лишения ще дойдат после.“

В изданието от периода Тунджи пък липсва една наистина чудесна миниатюра, която е включена в нашето издание: „Най-големите беди се раждат от миг нетърпение, затова човек не трябва да си позволява дори минута невнимание“ (№166 в І). От гледище на общата граматично-синтактична структура и цялостния стил на книгата тази миниатюра действително много се отличава от останалите, поради което е била счетена за интерполация и е била изключена от другите издания.

Някои миниатюри в нашето издание съответстват на две или дори три отделни миниатюри в Тунджи, което вероятно е резултат от сливането на различни мисли от предишните издатели на „Нощни разговори“. Въпреки всички тези разночетения, именно това издание е особено разпространено в Китай и подробно разяснено. Повечето от коментарите и текстуалните анализи към всяка миниатюра са съставени от мен, но твърдо почиват върху тълкования и анализи, взети от четири различни китайски издания от тип І.

Както сам авторът споменава в своето „Встъпление“, книгата не е систематичен сборник с афоризми на житейската мъдрост, а по-скоро е сродна с есеистичните „записки по течението на живота“ (隨記) — всичко в книгата „просто е записано и събрано, речите нямат порядък и ред“. Може би именно опитите тя да се чете през очертания от Лин Ютан критико-възприятиен спектър на европейския тип мислене би довел до нейното неразбиране. Парадоксалното е, че дори сред китайските издания се срещат и опити за систематично-критичен разбор тъкмо „по западен образец“, който стига до изводи от типа „авторът е прост старец, скован от догмите на конфуцианството“, „всичките му мисли от началото до края се коренят в ортодоксалното конфуцианско учение“ (13). Други пък вземат цитираната мисъл от миниатюра №81 и поради нейния недетерминистичен подтекст правят опит да категоризират Уан Юнбин като „чист последовател на диалектическия материализъм“ (14). Има опити мисълта на Уан Юнбин да се впише и в рамките на „критическия реализъм“: „Едно от нещата, които правят тази книга трудна за ценене, е критичността на автора й към подлостта в социалните отношения и човешките души, както и все по-дълбокия упадък на нравите“ (15), „пишейки тази книга във време на военни размирици, Уан Юнбин е искал чрез книгата си да каже слово на света, да пробуди съвременниците си, за да се избавят те от унилото си съществувание“ (16). Съществуват дори опити самото заглавие на книгата да се тълкува като фантазия: „Авторът е измислил зимната вечер и хората, събрани около огъня, за да създаде топлата атмосфера на приятели, събрани за разговори на теми от литературата и изкуството“ (17).

_______________
13. 藍天出版社2006年12月1版前言.
14. 王永彬《圍爐夜話》讀解四辨.
15. 三秦出版社前言，2008年7月1版.
16. 內蒙古人民出版社2009年5月1版襯頁弁言.
17. 王永彬《圍爐夜話》讀解四辨.

 

Такава ли е обаче истината?

В град Иду, който сега стои на мястото на селцето на Уан Юнбин, зимно време има обичай да се „сяда край огъня“, за да се грее човек. В буквален превод името на книгата би гласяло: „Нощни разговори около огнището“ — от камъни или тухли то се изграждало в средата на дома като квадратна рамка (форма, напомняща комин), в средата на тази печка горели дървени изрезки, сухи треви и класове, хората от И-ду наричат това „съоръжение“ 火壟 (букв. огнен хълм, огнен насип), когато се съберат и седнат около това огнище, те забравят зимния студ вън, пият чай, пушат тютюн, разправят си истории на воля, и с това подслаждат трудния си живот. Във встъплението Уан Юнбин е описал пределно ясно точно такава зимна нощ. Знаменателно е, че в почти всички китайски издания точно от описанието на тези нощни беседи в авторовото встъпление са отстранени два йероглифа: след думата „горя“ са премахнати 榾柮 — дървени изрезки, пънчета, отсечени от ствола, неочистени от чворове — които придават „етнографска достоверност“ на встъпителните думи на Уан Юнбин. Та такава нощ, обсипана със звезди и стопляна от дружески човешки говор, ще да е родила и „Нощни разговори край огнището“ — такива нощи в Иду има и сега, когато зимният студ скове земята: те са толкова истински, че изобщо няма нужда да се измислят. В някакъв смисъл събирането около огнището в дългите нощи е нещо като местна традиция, хората от Иду стават особено разпалени „около огнения хълм“ и не е случайно, че за Иду в Китай се говори като за „първенец на китайските гатанки“ и „родно място на китайските народни приказки“.

Лично за мен „миниатюрите от чисти слова“ са един от най-проникновените и красиви жанрове в класическата китайска литература именно поради тази достъпност и поетична ефирност, които сродяват всички китайски изкуства помежду им. Но време е преводачът да замълчи, за да се заслуша читателят в тихите разговори на спокойните китайски земеделци от ХІХ век.

3 март 2014 г. Петко Т. Хинов

Книгата може да бъде закупена от сайта на издателство “Изток-Запад”.