«Техника на туша и четката в китайската живопис»
Пан Гункай (р. 1947) изнася първия си урок в Китайската академия по изкуствата през 1979 г. и се пенсионира като президент на Академията по изящни изкуства в Пекин през 2014 г. През цялото това време – и до днес – Гункай неуморно преподава китайската калиграфия на поколения млади творци. Освен това активно участва в съвременния свят на изкуството – включително в няколко биеналета във Венеция, в много индивидуални и групови проекти, а през 2014 г. провежда първата си самостоятелна изложба в Съединените щати. През 2015 г. Пан Гункай започва да си сътрудничи с Музея на изкуството в Сан Диего, като изработва нови творби за музея и работи като гост-куратор изложбата на колекция от класически китайски картини. Пан Гункай експериментира с различни форми на изкуството, ала в основите на всичките му творби е неговата отдаденост му на калиграфията. Това изкуство има дълговековна история в Китай, а Пан е силен привърженик на тезата, че калиграфията успешно би могла да изрази и съвременната китайска култура. Макар че традиционно свързваме калиграфията с употребата на туш и свитък, различни художници доказват, че съществуват многобройни възможности за наглед простото нанасяне на туш върху хартия или коприна. Именно тази адаптивност според Гункай издига калиграфията на челна позиция в световното изкуство. Тази книга – изследване на над 2000 години калиграфия през очите на Пан Гункай – ни кара да погледнем по-отблизо, по-задълбочено, за да разберем желанието на този художник да запази калиграфията жива – сега и за в бъдеще.
В исторически план – през последните 2000 години, от времето на най-старите картини от династиите Хан и Уей, рисуването и калиграфията в китайското изкуство са претърпели сложен процес на развитие. Промените в този процес – от гледната точка на която и да е друга култура – може би са твърде незначителни, за да се вникне в културното изобилие на китайското изобразително изкуство. Именно тук се разкрива предизвикателството да се разбере китайската рисунка и калиграфия от човек, непринадлежащ на тази култура. Като контрапункт стои гледната точка на «вътрешния» човек: сред китайските художници изображението на четка и туш обикновено символизира рисунка (за която на свой ред всеки художник има собствено разбиране). В този смисъл се е приело, че замисълът зад «четката и туша», не е необходимо да се обяснява на един китаец. Оттук обаче произлиза объркването на китайските художници, когато изучават родното си изкуство. Макар че обсъждания за техниките на рисуване с четка и туш в китайското изобразително изкуство се водят от над сто години – още от началото на ХХ век, – все още липсва задълбочено академично и теоретично изследване за тези техники, т.е. за ядрото на китайската рисунка. Нещо повече: липсва задълбочено изучаване на четката и туша, положени в контекста на световното изкуство.
Тази книга прави опит за ясно и конкретно въведение в основите на традиционното китайско изобразително изкуство – техниките на четката и туша – така, че да направи китайската картина достъпна от теоретична гледна точка.
